Наскоро посетих заведение от веригата „Дивака“ в София на ул. Христо Белчев с приятели. Идеята бе да си прекараме приятно. Често пъти съм ходил през годините и като цяло ми харесва, но случката за която ще разкажа ме кара да погледна под друг ъгъл на това да съм клиент на „Дивака“.
След като си поръчах панирани тиквички, които няма да ги коментирам като качество. Нека кажем, че няма да ги опитам повече.
Но не това е акцента на статията.
След като хапнахме решихме да опитаме домашен сладолед (поне според менюто). Сладоледа бе донесен и наистина беше хубав. Обаче най-интересното е че ден след това опитах сладолед Nestle Фамилия Pachanga. Удивлението ми бе много голямо от огромната прилика между „домашния сладолед“ и купешкия :).
Сладоледът „Фамилия“ – Пачанга е с вкус на пъпеш, диня и ванилия. Забележете с вкус, а не с пъпеш, диня и ванилия.
Съдържанието му е следното: възстановено сухо обезмаслено мляко, вода, захар, глюкозен сироп, кокосово масло, суроватка на прах, емулгатор, стабилизатори, аромати, оцветители, киселина, концентрати. Забележка: може да съдържа следи от яйца.
Да плаче или да се смее човек!? Това сладолед ли е?
Защо нивото в ресторантите е паднало до улично павилионче за бързо хапване? Защо лъжат клиентите си? Защо предлагат некачествена храна?
Не че нещо, ама да те правят на глупак (нещо типично за нашата страна) и то на друга цена.
Та просто за тези, които ходите редовно в Дивака имайте предвид тази прилика и преценете дали да опитвате сладоледче ;).
Напълно нормално е заеденията, както у нас, така и по света да се опитват да спестяват средства.
Това обаче е често пъти за сметка на качеството и не си дават сметка за потенциална и реална загуба на клиенти. А също така и на имидж.