В не много далечното минало, когато Столетницата (за комунягите става дума, сега подвизаващи се под името БСП) бе на власт (не че сега не е :)) имаше богат избор от родно производство хранителни продукти. Доста по-качествени от тези в настоящето изпълнено с изобилие.
Съвременните технологии, криво разбран капитализъм и печалбарство прегазиха традиоционното кисело мляко, сирене, хляб и много други емблематични продукти за България. За шоколада и сладкарските изделия няма да отварям и дума в тази статия. Там купона е пълен.
Тези дни обаче реших да разноообразя малко традиционния си избор на лютеница и се спрях на Домашна Лютеница на фирма Олинеза.
Първото, което с просто око се вижда (даже още в магазина :)) е че лютеницата е едро мляна и отгоре на всичко могат да се познаят и чушките :).
Цената няма да я коментирам. То у нас всички искат марж при търговия минимум 30-40% :).
Ако обърнете внимание на цвета на самата лютеница ще видите, че е доста близко до цвета на домашната такава :).
Опаковката и етикета показват, че производителя фирма Олинеза претендира за качествен продукт. И това наистина е така!
Вкусът на лютенициата според мен е отличен и чувствителния ми стомах е на същото мнение :). Ако се запази качеството на лютеницата тя ще се очертае като водещ продукт в този продуктов сегмент.
Дано за започнат да правят малко по-големи буркани :). Толкова е вкусна, че стандартния бързо свършва!