Линк към оригиналната статия тук.
Крис Нюман
Неолибералното романтизиране на селският живот ни прави слепи за силата на колективизма.
Нека първо да изясня:
- Аз съм дребен фермер, обработвам малко под 200 дка във Вирджиния.
- Не работя за, и по никакъв начин не съм свързан, нито одобрявам промишленото земеделие. От друга страна съм достатъчно дълго в дребният земеделски бизнес, ориентиран към устойчивото земеделие, за да мога ясно да видя, че самият модел е погрешен, а и съм достатъчно зрял, за да мога да призная това пред всички.
- Към моите приятели, които се занимават с фермерски пазари като организатори или персонал- в това есе се говори против фермерските пазари. Това не е, защото не ви обичам, това е, защото искам да обясня вижданията си за това, че ресторативното земеделие трябва да претърпи развитие, за да бъде конкурентноспособно без да се налага да прави компромиси с идеалите си.
И, ето:
Наскоро ми остана свободно време, за да си направя прости калкулации. Един от фемерските пазари, на които участвам, има 100 производителя. Аз см среден производител и плащам такси в размер на 1000 долара годишно, за да участвам на пазара. Също така около 250 работни часа ми отнема подготовката за това участие- пакетиране, товарене и прочее- да кажем още 3000 долара, както и още около 650 долара за гориво и още около 1200 за гуми, застраховка и други разходи по колата.
Излиза, че аз плащам 5850 долара, за да участвам като производител на голям фермерски пазар.
Предполагам, че разходите на останалите 99 участника са сходни. Ние харчим 585 000 долара, за да участваме в един единствен пазар. Повечето от нас участват поне в два, така че сумата набъбва до 1 170 000 долара, да ги кажем милион.
Един милион долара, че и отгоре- това е годишен бюджет, с който съвсем свободно да се плаща наема , заплати за персонала и прочее на голям градски представителен магазин, който да бъде отворен 12 часа дневно, седем дни в седмицата, целогодишно.
Вместо това, ние харчим тези пари за модерно пазарче, отворено само през сезона, два дни седмично за по четири часа. При това е на открито, така че всеки проливен дъжд, жега или студ могат много лесно да провалят пазара.
Въпреки, че лично много харесвам фермерските пазари, сумите, които дребните фермери наливат в тях са ужасяващо погрешно насочени, ако ние сме сериозни в намеренията си да се изправим срещу конвенционалната система за производство и търговия с хранителни продукти.
Културното влияние на фермерските пазари е симптом на това, което е фундменталната грешка на устойчивото/регенеративно земеделие : благоговението пред дребното фамилно земеделие. То е свещената крава на Американската културна идентичност, или поне тази, мечтана от Томас Джеферсън – нация от земеделци, обработващи собствена земя.
Единственото нещо от миналото, за което съжалявам, е че не съм бил там да нося готините дрехи.
Първите фермери на Америка- коренното население- са възприемали земята като собственост на общността и са я обработвали на кооперативен принцип. Много от тях, а също и множество религиозни и други комуни продължават тази практика и днес. Но концепцията за собствено земеделско стопанство- без значение дали ще бъде малка оранжерия или десетина хиляди декара-е това, което доминира земеделието в Америка и е с най-голямо дял в директните продажби.
Всички ние, които сме част от директните продажби, сме се отказали доброволно от всички предимства на кооперативното земеделие — надници, нормално работно време, пенсиониране,печалба,оцеляване на пазара и дори възможността да влияем пряко върху пазара… заради едната независимост: автономия на избора, възможност да се разрастваме в която посока и когато пожелаем, да определяме сами своите цени, да продаваме където пожелаем и сами да работим собственото си парче земя.
Накратко, ние сме олицетворение на Американската мечта- заменили сме качеството си на живот със свободата да бъдем нещастни.
Тази свобода обаче заплащаме и с пазарните си резултати. Стремежът ни да спасим света ни се отплаща с по-малко от 2 милиарда долара продажби на фермерските пазари и намаление на ръста на продажбите, независимо от ненамаляващия дял на продажбите на храна в магазините. (В оригиналната статия можете да проследите линк, от който се вижда, че вероятно това намаление се дължи на разпадането на пазара на директни продажби на дребни сегменти, които силно се конкурират помежду си , а и обичайно са ръководени не от фермер, а от обикновен посредник.)
Забележка: Дребен земеделски производител не винаги означава участник в директни продажби. Много от тях продават на преработватели.
И понеже настояваме да сме независими, и понеже не успяваме да се кооперираме при продажбите, ние не можем да навлезем в големите продажби по веригите. Продажбите на място, директните доставки и доставки по ресторанти имат малък пазарен дял и не могат да преобърнат баланса. Фермерските пазари във всичките им форми имат по- скоро социално влияние върху местните общности, което влияние е причината да се залъгваме в общият им пазарен дял и че романтиката на този тип производство някак си ще успее да се пребори с големите дистрибутори и търговци на храни, които разполагат с огромни капитали. (Отново в оригиналната статия има линкове).
Идете до най- близкия до вас фермерски пазар и поразпитайте. Всички истории, които ще чуете, са интригуващи- работни часове седмично- минимум 80, неплатени здравни осигуровки, ниско заплащане на наетата работна ръка или ползване единствено на доброволен труд, полагане на допълнителен труд, различен от земеделския за осигуряване на доходи. Добавете към това разпадане на браковете, изтощаването от физическия труд, социалната изолация, емоционалното натоварване и постоянното затягане на колана.
Точно това са условията на живот, които са повлияли на поколението на нашите дядовци да направи всичко възможно, за да изкара децата си от земеделския труд и да ги прати максимално надалеч. Сегашното младо поколение се завръща към земеделския труд, давено от носталгия по нещо, което никога не е съществвало и създава сходно бъдеще за своите деца.
Освен ако всички ние не изберем друг път за развитие.
Представете си. Всички производители на този пазар обединяват производствените си площи, знанията и уменията си, пазарите си и финансовите си ресурси в кооператив, чиято цел е да произвежда храна по методите на регенеративното земеделие, с отговорност и етично отношение.
Резултатите биха били впечатляващи:
- Себестойността на продукцията ще спадне значително. Покупките на семена, оборудване и материали няма да бъдат повече на дребно. Работните часове, отделяни за тези поръчки и доставки ще намалеят.
- Пазарния дял ще се увеличи. По- ниските цени , съчетани с по- голямо количество ще направят възможно заемането на по-голям пазарен дял, като същевременно намалят и разходите по доставка. (Аз имам по- голяма нетна печалба от продажбата на 100 пилета с 30 % отстъпка на един ресторант, отколкото от 100 директни продажби, тъй като ми намаляват разходите за опаковане и транспорт, съхранение, евентуални провали на продажбата, разходи по банкови трансфери и прочее.)
- Заплащането на труда ще се увеличи. Взаимното влияние на по-ниска себестойност, увеличаване на пазарния дял и споделянето на труда ще означава за всеки индивидуален производител по-малко работни часове при същите или по-големи печалби. На практика ние ще можем да си позволим това, което съществува във всички видове производства-свободни вечери, седмична почивка, групови здравни застраховки, платена отпуска и дори възможност за пенсиониране.
- Летвата за навлизане на нови земеделски производители ще бъде занижена. На тях няма да се налага да се обучават на предприемачество, маркетинг, аграрен туризъм, връзки с обществеността и прочее, за да могат да работят. Те ще могат да си изкарват прехраната просто работейки земята, и да получават обучението си вътре в кооператива, като в последствие обучават нови хора.
- Устойчивото земеделие ще може да излезе от рамките на средната класа, доколкото ще престане да бъде акт на себеотрицание, достъпен единствено за хора, които могат да си позволят да работят при много ниско- или липсващо- заплащане и да бъдат експлоатирани, нищо, че не изглежда те да имат против тази експлоатация. Всички ще могат да си позволят да работят това и устойчивото земеделие ще бъде една желана професионална реализация.
- Земеделските производители няма да бъдат принудени да разширяват броя на отглежданите култури, ако не желаят. Животновъдство, преработка, овощарство, гъби, зърнени култури, млечни продукт, цветарство- всичко ще бъде застъпено в един кооператив и екологичната диверсификация ще може да бъде прилагана в по- голям мащаб, вместо на ниво производител, така че производителя да се концентрира върху това, което умее, без да се притеснява за екологичната рамка или печалбите си.
- Земеделските производители ще могат да работят толкова, колкото решат. Ако някой има желание да отглежда зеленолистни в мазето си и да ги продава на кооперативния пазар- нека. Ако желае да да отглежда едър рогат добитък, овце и пилета на хиляди декари, собствени, или наети от кооператива- нека. Единствените рамки тук ще бъдат стандартите, наложени от кооператива.
И най важното. Всички тези хора няма да бъдат повече сами. Ние ще можем да застанем като един кооператив, движен от производители- и това е най- важното!- пред останалия свят, а именно доставчици, клиенти, собственици на земя, регулаторни органи, медии- нещо, което в момента всеки прави сам. Тази изолация ни прави сега слаби и неефективни.
Трябва да се развиваме, ако искаме да оцелеем.
Разбира се, преминаването към такъв модел ще изисква доста усилия от някои земеделски производители, доколкото участието в подобен кооператив НАИСТИНА изисква лишаване от известна автономност- ще трябва да се съобразява с груповите договорености относно регенеративните практики, например (ние така или иначе го правим) , няма да можеда определя собствени цени (дори няма да е необходимо да участва пряко в продажбите, ако не желае), а е възможно да има и ограничения относно това, което може да бъде произвеждано.
Голямата промяна ще бъде в отговорността- вместо само пред себе си, всеки ще отговаря пред всички останали съкооператори. Тази отговорност естествено е двупосочна, всеки член на организацията има право на глас, а и тази организация, независимо, че е достатъчно голяма, за да бъде конкурентноспособна, същевременно е и достатъчно малка, за да може всеки глас да има тежест.
Без промяна, всеки един производител на земеделска продукция е сам и изолиран, сам решава всички проблеми и ангажименти, свързани с наеми, аренди,поръчки, опаковка,застраховки, данъци, административни изисквания, клиенти, маркетинг, проучвания, технология, първично счетоводство, персонал… без изобщо да споменаваме самата земеделска дейност. Всичко това не само, че не е устойчиво, но и формира една значителна част от себестойността на земеделската продукция.
В настоящият момент земеделските производители сме до такава степен принудени да се занимаваме с неземеделски дейности, че нямаме достатъчно време да обмисляме алтернативите или да градим стратегии. Ако работиш през цялото време, естествено е да си изтощен както физически, така и психически. Ние просто нямаме време да мислим ясно.
- Конвенционалното земеделие, което изтощава природните ресурси , реализира достатъчно печалби, за да привлече външни инвестиции и капитал, докато регенеративното земеделие далеч не може да достигне тези печалби, те стигат само, за да оправдаят собствените инвестиции на собственика.
- Земеделските производители до такава степен се идентифицират с митичната ценност на независимостта, че са склонни да пренебрегнат ефективността и силата на външното финансиране.
Като вземем предвид всичко това- може би е дошло времето да действаме по различен начин.
Авторът е стартирал кооператив, подобен на описания . Пълно описание може да видите на неговата страница и на стартираната кампания, линкове към които има в оригиналната статия.