Казус при прехвърляне на данъчни задължения по ДДС от страна на НАП
За удобство нека кажем, че имаме фирма Х ООД.
Тя има за 2013 година корпоративен данък в размер на 2000.00лв. През 2014-та нещата са по такъв начин, че корпоративен данък за 2013-та не е внесен. Междувременно обаче ДДС се внася всеки месец в срок, когато това е необходимо.
В средата на 2015-та година (две години по-късно) се получава обаждане от НАП с искането за погасяване на задължения по ДДС, които са в размер на около 2000.00лв. Дава се телефон за връзка с публичен изпълнител.
След контакта с публичния изпълнител се разбира, че задълженията могат да се разсрочат и погасят по месеци в някакъв размер за което се постига съгласие.
Междувременно обаче управителя на фирмата по съвет на счетоводителя отива и получава справка за задължения от НАП на място в техен офис.
Оказва се, че задълженията възлизат на сума от 3082.00лв. заедно с главници и лихви.
От справката се оказва, че се дължи огромно ДДС и също така, че почти година и половина фирма Х ООД не е внасяла ДДС.
Обаче фирма Х ООД е внасяла изрядно ДДС, но не е платила корпоративен данък. Оказва се, че НАП автоматично са започнали от сумите по внесено ДДС да погасяват корпоративен данък, тъй като данъците са в една сметка и се погасява най-старото задължение по усмотрение на НАП (ДОПК чл.169). Това се получава в течение на година половина без НАП да уведоми фирма Х ООД и по този начин да спомогне за по-бързо погасяване на задължението по корпоративен данък, за да се избегнат по-нататък проблеми.
Казусът започва да става все по-интересен. След въпрос към служител на НАП, че ако приемем, че се дължи ДДС (за което има надлежни платежни банкови документи) НАП какъв документ ще издадат за плащане на данък два пъти и как това би се осчетоводило от фирма Х ООД? Тъй като де факто НАП искат да се плати втори път ДДС, което вече е платено?
Отговорът на служител от НАП по въпроса е – „Ми тя програмата така работи!“. Тоест оказва се, че такава ситуация се получава по усмотрение на една компютърна програма (която дори не е упомената в закона, нито е с ясни параметри на работа за публична информация). И НАП няма как да издадат документ за повторно внасяне на ДДС.
От цялата ситуация излиза, че най-некоректния платец, който е държавата и призовава за коректност при внасяне на данъците се държи изключително некоректно спрямо бизнеса в тази ситуация.
Освен това пренасочването на суми от ДДС към други задължения е източване на ДДС. Без значение как го нарича държавата.
От тази случка възникват следните въпроси, на които НАП отговор няма, както и законите в страната, а именно:
1. Защо когато фирма Х ООД, която е коректна по ДДС в течение на година и половина не е уведомена надлежно, че от следващия месец ако не се погаси корпоративен данък ще се приспадат суми от ДДС?
2. По смисъла на закона действията на НАП по погасяване на един данък със надлежно внесени суми от друг в случая ДДС не е ли източване на ДДС?
3. И също във връзка с предходния въпрос това не е ли заблуждаване на финансовото министерство за фалшива събираемост, защото има заделени и внесени суми по ДДС от фирма Х ООД, но те не са в перо ДДС?
4. Защо НАП не носи отговорност за действията на програмата, която в случая е определящото?
5. Защо се допуска НАП да се оправдава като мобилен оператор, че програмата така работи?
6. Във връзка с предходния въпрос – Как така тази програма е водеща, а не закона?
7. Тъй като фирма Х ООД има надлежни банкови документи за внесено ДДС в срок, но няма документи за внесен корпоративен данък как би следвало да се осчетоводи повторно внасяне на ДДС?
8. Във връзка с предходния въпрос НАП не признават банковите документи за меродавни?!
9. Тази ситуация ли е представата за коректно поведение на държавата към българските предприемачи?
10. Правилно ли е в такава ситуация НАП директно да дава на публичен изпълнител фирма Х ООД след година и половина?!?!
11. Правилно и коректно ли е НАП да не уведоми фирма Х ООД, че започва прихващане?
12. Не е ли тази схема начин за изкарване на допълнителни пари и рекет на бизнеса?
13. Правилно ли е да се начисляват лихви, тъй като НАП имат вина също за тази ситуация?
14. Такава ли е представата на НАП и държавата за добра бизнес среда, както навсякъде се рекламира България?
15. Правилно ли е НАП да се опитва да заобикаля закона за давност за корпоративен данък, който е по един закон с прихващане на ДДС, който е по друг закон?
16. Във връзка с предходния въпрос не е ли това незаконно действие на НАП като прехвърля по-неприятни санкции по ДДС в сравнение за корпоративен данък?
И още много въпроси, които възникват и могат да бъдат споменати.
Становище на фирма Х ООД по отношение на казус с прихващане на корпоративен данък
Случката е валидна за всяка една фирма регистрирана по българското законодателство. Това лесно може да бъде проверено и доказано.
Притеснителното е че НАП се оправдават с програмата, която работи по даден начин. Тоест въобще не се мисли, нито се разсъждава. Те казват фирма Х ООД е длъжник и край. Плащай!
Дори стигат дотам, че без да те уведомят директно задвижват процедури с публичен изпълнител и са оставили да стигнат нещата дотам.
Също така е притеснително, че се прави публичен ПР за страната, че е подходяща за бизнес с реклама за тези 10% данък. Обаче реалността е друга.
Действията на НАП по тази ситуация категорично доказват изнудване на бизнеса, за да се изкарат повече пари.
Според нас НАП по този механизъм източва ДДС, което само по себе си е престъпление.
От така създалата се ситуация се вижда, че действията на НАП по непризнаване на внесен вече ДДС за просрочен и дори невнесен е налице нарушение на ЗДДС от страна на НАП по чл.89, а именно:
„Внасяне на данъка от регистрирано лице
Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
(2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.“
Такива постъпления на суми по ДДС има и те лесно могат да бъдат доказани.
НАП чрез позицията на силата изнудва директно бизнеса и го притиска.
Интересен е казуса с това, че НАП няма как да дадат съвет или насока как да се направи осчетоводяване на повторно взет ДДС, нито какъв документ биха издали.
Виждам, че си падаш много по ЗДДС, но търговското право нито започва, нито свършва с него и е хубаво да се погледнат и други четива – например вече споменатия ДОПК. 🙂
Но няма повече да ти давам акъл – може пък за теб да е по-приемливо да плащаш глоби, отколкото да си потърсиш грамотни счетоводители и специалисти по търговско право. 😉
Разбирам те прекрасно! И съм съгласен с теб. Просто казвам, че не е коректно и си е източване на ДДС от НАП. Фактите са си факти. Непризнаването на банковите документи също. Само, че си платил а после те как ги интерпретират си е тяхна работа. Да не говорим, че по същност сменят данъците, което е неприемливо. Те са по различни закони, правила и изисквания. Ако така ще бъде по-добре да няма ЗДДС и други ами директно централизирано и това е. Но при положение, че има отделни правила за различните данъци и са по различна логика не съм съгласен, че е правилна тази ситуация.
А за мълчанието им година и половина в опит да измъкнат още пари няма да говоря колко е коректно, честно ии правилно! Не може ти да не си коректен, да си най-големия длъжник и НЕРЕДОВЕН ПЛАТЕЦ какъвто е държавата и да искаш или дори да изискваш коректност.
Огледах материала много внимателно още преди да напиша първия коментар – оставам с впечатлението, че някой счетоводител не си е свършил работата и сега баламосва фирмата. Да си вземат по-грамотен и по-коректен счетоводител.
НЯМА вече сметка за внасяне ДДС, има ОБЩА сметка за данъци. Чрез нея по закон се погасяват задълженията по реда на възникването им – независимо какво пише в платежното нареждане.
НАП няма задължение да уведомява фирмите за неща, които са казани в закон. В случая важат разпоредбите на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – чл. 169 регламентира последователността на погасяванията. Резюмирам: фирмата може да избере дали иска да погаси първо данъци или осигуровки, но не може да избира между видовете данъци – погасява се първо най-старото задължение (в случая – корпоративния данък, после ДДС).
Така че действията на НАП са абсолютно законни. Пак казвам, че е отделен въпрос дали този закон е добър – на много хора, вкл. и на мен, не им харесва. Както не ми харесват и много други закони, които не са в полза на бизнеса, но това не ги прави по-малко законни и задължителни.
А непознаването на закона от страна на фирмата не е оправдание още от времето на древното римско право. Ако предпочиташ: Ignorantia legis neminem excusat! 😉
От така създалата се ситуация се вижда, че действията на НАП по непризнаване на внесен вече ДДС за просрочен и дори невнесен е налице нарушение на ЗДДС от страна на НАП по чл.89, а именно:
„Внасяне на данъка от регистрирано лице
Чл. 89. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
(2) Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в съответната сметка по ал. 1.“
т.7 какъв документ ще представят НАП за повторно плащане на ВЕЧЕ платено задължение :). Както виждаме от реалността у нас самите НАП често нарушават закона. Дори е било предложено от инспектор да се подменят документи, за да се съответстват на реалността. :)))
За съжаление, действията на НАП в този случай не са незаконни. Програмата работи както е предвидено по закон. (Отделен въпрос е дали този закон е добър за бизнеса.)
От 2013 година беше въведена единната данъчна сметка, а през 2014 тя беше заменена с 4 сметки, с които се разделиха различните видове задължения – данъци, осигуровки и т.н. И при втория вариант данъците се внасят по обща сметка. Независимо какво пише в платежните нареждания, задълженията се погасяват по реда на възникването им.
Всичко това е регламентирано със закон и беше доста широко коментирано в медиите през 2013 и 2014 г. Наистина широко коментирано, щом даже аз го знам, а нито съм счетоводител, нито следя специализирани издания.
Така че собственикът на фирмата трябва да си търси парите от счетоводителя или счетоводната фирма, която ползва, ако те са го подвели от некомпетентност или немарливост.
Ако обърнеш внимателно внимание на въпросите и цитирания член на ЗДДС ще видиш, че на входа на НАП по сметки влиза ДДС. Има и банкови документи за това. Оттам нататък защо и какво си решават НАП без да уведомят фирмите е най-малкото непочтено. Силно ме съмнява, че като фирма е внесла ДДС и то е приспаднато субективно по други пера и респективно закони е правилно и законно. Огледай пак материала ;).