Камен Донев – Възгледите на един учител

Възгледите на един учител за народното творчество

Благодарение на приятел вчера най-после успях да посетя постановката Възгледите на един учител за народното творчество в Сатиричен Театър Алеко Константинов в София. Постановката е моноспектакъл на Камен Донев. Това произведение на театралното изкуство се играе вече втора година и за този период закупуването на билети е все още истинско приключение. По градове, села и паланки се разнася мълвата за това събитие, и мало и голямо желае да го гледа.

Това което ме впечатли в този моноспектакъл е как един скеч от телевизионното предаване Улицата преди години се разви и превърна в цялостна сатирична постановка. Скечът може да видите тук.
Култовата реплика за мен от този скеч, която метафорично пасва на родната действителност е – „Боя, той изгражда. Той не да разгражда. Сия не ги бият. Само мъмрят. Не мое да мъмриш, брат. Не можеш. Се едно хан Аспарух да мъмри. Не!“

Тези 5 минути са основата на този, така да се каже театрален феномен. Постановката продължи цели 2 часа през които Камен Донев се раздаде на нас публиката и ни пренесе в една друга действителност. С тънък хумор научихме интересни неща за народните танци. Също така и с тънък хумор много неща, характерни за нас българите бяха казани. Неща, които просто са факт. Нека други преценят дали са положителни или отрицателни. Те се характеризират с една дума – българин.

Уникалното нещо е че постановката не е статична. Напротив, тя е динамична и е актуална към дадения момент. Беше осмяна плъзналата епидемия от гледане на турски сериали, което лично аз няма да коментирам за да не стане дипломатически въпрос. От приятели, които са посещавали и друг път това културно събитие зная, че са били осмени и латино сапунките. Ако човек гледа постановката няколко пъти тя винаги ще е малко различна. А може би и ще открие нещо повече с всяко гледане.
Както се казва – някои само слушат, но не чуват. Други пък само гледат, но не виждат.

Постановката е уникално преживяване, което те навежда над някои размисли. Също така казва, кое е важното в живота днес. Не, утре! И не на последно място – всичко е преходно. Днес ни има, утре не!

Можете да видите това видео на Камен Донев.

Камен Донев от Vencislav Stanchev чрез Vimeo.

Част от тези импровизации ги има и в самия спектакъл.

Постановката започва така:

Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата.

Това се вижда най-добре през почивните дни, когато те отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва. Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното.

Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното – да го направи по-хубаво. Просто като боб.

Темата, с която ще се занимаем, е: преоткриването на народното творчество и широкото му прилагане в ежедневието за подобряване здравето, работоспособността, общуването и почивката на хората. Народните песни и танци могат да помогнат за справянето с житейските несгоди, стреса, самотата, скуката, проблеми с двигателно-опорния апарат, умората, негативните емоции, общуването. Както и да се приложи в целия диапазон на работната седмица, двата почивни дни и отделеното време в личен план.

Не бях виждал отдавна пълна зала на театрална постановка и накрая публиката да стане на крака с нестихващи аплодисменти.

Камен Донев е просто голям талант! Страхотен!

Както казват в Пловдив – Уникално, майна!

Препоръчвам горещо да се гледа постановката!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *