„Снимка с Юки“ е филм, за който ще мислите дни наред, след като вече сте го гледали. Неизбежно е – той няма да ви остави равнодушни! Защото, както казва неговият режисьор Лъчезар Аврамов, това е историята за „значението на раждането и смъртта и липсата на смисъл“, а сценаристът Димитър Стоянович го определя като „дълбок смислен разказ за човешката природа“.
В главните роли са Руши Видинлиев и японката Кики Сугино. Двамата се запознават и сближават в Канада – страната, в която са избрали да бъдат имигранти. На следващ етап решават да се оженят и копнеят за дете. Липсата му обаче става причина да отпътуват за България, където се надяват да получат помощ за ечтата си чрез инвитро процедури.
Там ги очаква нелеп инцидент, при който малко дете загубва живота си. От този момент нататък всичко вече е напълно различно.
Може да си добър човек, но това не винаги ти дава гаранция, че ще срещаш само добро, напук на всеобщите призиви за вярата в положителното, изтъкват създателите на кино творбата. Драматичният конфликт в „Снимка с Юки“ е толкова наситен с напрежение, че буквално разтърсва сетивата на зрителите.
Георги и Юки всъщност търсят спокойствието на българско село, където той има къща и се надява, че чистият въздух и тишината ще бъдат благотворни за забременяването на партньорката му. Всъщност се изправят пред дилема, болка и вина, които трансформират из основи не само отношенията им, но и тях самите.
Ако сте изкушени да заемете нечия страна, подгответе се за предизвикателство, ще ви бъде трудно да отсъдите, ще се лутате и ще сменяте позицията си. Това е филмов разказ, който успява да ви ангажира не само емоционално, но и интелектуално.
Оголените слаби страни на героите могат да се доловят осезаемо и от аудиторията, а тежката съдба е надвиснала със страшна сила и продължава да руши с непоклатимост техните характери.
Местната атмосфера в селото е показана в детайли – ромските махали, ритуалите, щедростта на природата, а благодарение на прецизната работа на оператора Торстен Липсток, кадрите са наситени с история, те не са просто фон за случките между персонажите.
Критиците са категорични: това е продукция, създадена с вдъхновение и задълбочена мисъл.
Интересно за ценителите е и това, че докато в разказа на Мирослав Пенков (от сборника „На изток от Запада“), върху който се базира филмът, Юки снима с обикновен дигитален фотоапарат, тук в сцените тя използва Polaroid.
Решението е изцяло на Димитър Стоянович, а мотивът му е, че само моментната снимка има тази сила да пресъздаде ключови сцени от избрания жанр за сценария. Ретро моделът е Polaroid Land Camera 1000, който е най-продаваният през коледните празници на 1977 г. в Америка.