Винаги съм се интересувал от специфичните умения и знания от древни време и до днес. В моето търсене съм попадал на различни възможности за обучение и развитие.
Наскоро си купих книгата на Розмари Де Мео – „Стопанката на Господ“.
Веднага ми допадна оформлението на корицата на книгата.
Още с отварянето историята ме грабна и сякаш ме пренесе в друго време.
Няма да правя литературен анализ или начина на изразяване, който авторката е ползвала.
За мен по-важното е че е направен един поглед към вярванията и практическите подходи, които има запазени в различни части на страната. Това са изконно знание, което се е практикувало от древни времена и до днес. Използвало се е за запазване начина на живот и решаване на чисто практически проблеми.
Това е много ценно защото се откриват неща от преди турското нашествие, доколкото се е запазило. А не както сега да ми обясняват за „автентичния фолклор“ и навсякъде да са масово с персийски носии – потури, пояси, калпаци …. Защото носиите в момента са над 98% повлияни от турското нашествие. Те самите като номади не са имали нищо свое и каквото е привнесено това се ползва, главно от Персия в онези времена.
Искрено се надявам с времето да излезе повече информация от различни източници, които ще запазят за идните поколения мъдростта на дедите ни.
И нека думите пак намерят пътя си, за да пренесат това, което е било и това което е от стародавните дни до днес за доброто на българския корен! 🙂
Другото, което за мен е ценно ако се провеждат и обучения, които да покажат на хората техния корен и произход.
Смятам, че книгата е произведение, което всеки българин трябва да прочете.
И нека реченото бъде сторено!
По принциип баенето и наричането се предават по кръв. Тя нямаше деца. Господ ме прати при нея. Намерихме се.