Тази седмица ви представяме един човек, който поддържа изключително интересно място за знание в Интернет. А именно блога Nova Vizia.
Това е мястото за много и интересни неща, които можете да научите и да са ви от полза!
Представям ви Тодор Христов!
Здравей Тодоре, представи се с няколко думи за читателите на Магистрала НЕТ.
Здравей! Благодаря за поканата за интервю в Magistrala.net!
Аз съм Тодор Христов – Управител на «Сита Мениджмънт Консулт» ООД. Помагам на малките и средни фирми да повишават качеството, а оттам и количеството на своите продажби, като провеждам обучението «10-те златни правила за успешни продажби» с търговския им персонал – търговски представители, мениджъри по продажбите и др.
Отделно от това с колегите ми провеждаме и други обучения – по мениджърска компетентност, работа в екип, управление на човешките ресурси, както и консултираме в тези области. Автори сме на няколко книги и огромен брой статии по тези теми. Нашите клиенти са обикновено лидери или в Топ 3 / Топ 5 в своите ниши.
През последните 6-7 години заедно с колегите ми съм се отдал на развитието на няколко интернет проекта. Може би най-популярният сред тях е блогът за мениджмънт, бизнес и развитие NovaVizia.com. Вече повече от две години продаваме книги чрез интернет книжарницата NovaVizia.net. Стартирахме и онлайн обучение чрез видео уроци в сайта ZlatniPravila.com. Работим и в посока на други проекти.
Каква според теб е ролята на информацията от Интернет за избор на стоки и услуги?
За хората, които активно използват Интернет, ролята му в избора на стоки и услуги е според мен много сериозна. Все повече хора търсят информация, потребителски отзиви, лични впечатления от други хора, публикувани тук и там. Това е нещо съвсем естествено – Google позволява да откриеш страшно бързо богата информация практически по всякакви теми, в т.ч. и за стоки и услуги.
Същевременно, личните ми впечатления сочат, че у нас има и една друга категория хора, която все още не се влияе силно от информацията в Интернет, и по-скоро купува на база на това какво се показва по телевизията. Не случайно инвестициите в телевизионна реклама са най-големи (от страна на рекламодателите) – те прекрасно знаят кое работи най-добре за тях.
Ако направим паралел с времето преди 10-ти Ноември 1989г. Сега по-лесно ли е да изберем продукт или услуга?
Нека най-напред уточня, че на 10-ти Ноември 1989. съм бил на 15г., т.е. от една страна не съм бил пълнолетен потребител, който е пазарувал напълно съзнателно със собствените си пари, но от друга страна съм с много ясни спомени за всичко в този период.
Така например, спомням си как родителите ми са ме пращали да се редя на различни опашки – в магазина „пускат” череши, кайма или някаква друга по-дефицитна стока (а имаше период, в който буквално всяко нещо бе дефицитно и дори токът бе в режим 1:3 – един час има, три няма) и се нареждаш бързо-бързо, защото ако не реагираш светкавично, просто няма да си го купиш – ще свърши!
Имаше години, в които буквално нищо нямаше или се придобиваше мъчно и трудно. Ставаше все с опашки, все с мъчително чакане, все в малки количества (не можеш да си купиш 2 кг. ягоди, а само 1кг., за да стигне на всички от опашката). Или е ставало с връзки. При тези обстоятелства да говорим за някакъв „избор” на стоки в годините преди 10-ти Ноември е пресилено, според мен. С услугите положението не е било кой знае колко по-розово.
Предвид на това, определено изборът (като количество) след 10-ти Ноември е по-голям.
Съвсем отделен е въпросът как стоят нещата от гледна точка на качество, което е много съмнително през последните години – и при храните, и при редица други неща. Защото, когато качеството повсеместно е лошо, за „избор” също е много трудно да се говори. Между какво да избираш – между един псевдо-салам и друг псевдо-салам?
Трябва ли според теб потребителя да прави компромис с некачествен продукт или услуга?
Колкото по-зряла става възрастта ми, толкова повече мисля, че не трябва. Като по-млад съм си затварял очите за редица неща и количеството за мен е било важен фактор, но сега все повече качеството излиза на преден план за мен.
Разбирам, че има хора, които поради изцяло финансови причини не могат да си позволят определено качество и правят компромиси в избора си на стоки и услуги. Но знам и за хора, които правят сериозни компромиси с качеството, а са много богати. Така че не само парите са фактор. Най-вече е въпрос на култура и манталитет, предполагам.
Кои са твоите 5 големи изисквания, когато избираш продукт?
Не съм сигурен, че са точно пет, но най-вече държа продуктът да ми свърши работата, за която го купувам, без излишни екстри, които често пъти „товарят” цената.
Кои са твоите 5 големи изисквания, когато избираш услуга?
В избора на услуги държа да се доверя на специалист. Да, специалистът най-често взема по-скъпо от неспециалиста, но все пак очаквам качество на услугата.
Според теб трябва ли един продукт или услуга, който е представен добре офлайн да притежава и онлайн присъствие?
Не виждам причина да не е така. Офлайн и онлайн в наши дни не е въпрос на избор „или – или”, двете неща могат чудесно да вървят ръка за ръка и да се допълват взаимно.
Би ли избрал онлайн вариант на офлайн услуга и защо?
Да. Стига да е удобно и да пести време, т.е. да пести пари, защо не?
Така например, от началото на годината в нашата фирма спряхме с ръчното издаване на фактури и преминахме изцяло на онлайн вариант. Книги пазаруваме вече години онлайн, а не от класическа книжарница. Мога да дам и други примери.
Често пъти потребител опитва да реши дадени взаимоотношения, най-често за услуги в България, но почти винаги има нарочно поставени пречки или скрити подводни камъни.
Според теб дали трябва да се прави компромис и да се спести това на интернет аудиторията?
Компромиси с обслужването на клиентите не бива да се правят, ако една фирма иска да гради имидж на сериозна и отговорна организация, която мисли в дългосрочен план.
От друга страна, практиката показва, че са наистина много фирмите, които с дребен шрифт маскират всевъзможни уловки и подводни камъни, създадени напълно съзнателно при това! Потребителите не бива да правят компромиси с това, тъй като става дума за откровено злонамерени действия, а не за обикновени грешки или неволни пропуски.
Смяташ ли, че Договорите за услуги в България трябва да са балансирани по отношение на потребителя?
Не съм сигурен дали разбирам правилно въпроса, но във всички случаи балансът е нещо много хубаво. Когато започне да се изпада в крайности, нещата никога не отиват на добре.
Една подобна крайност е монополното положение на определени фирми, които злоупотребяват с него. Друга крайност е картелирането на пазара и тайното договаряне на цени между уж конкурентни фирми, което е практика в редица браншове у нас.
Какви твоите 5 препоръки към тези, които предлагат стоки?
Не са точно пет, но бих се радвал:
Да бъдат честни с клиентите си
Да спазват обещанията си
Да се стремят да предоставят максимална стойност на клиентите си на справедлива цена
Какви твоите 5 препоръки към тези, които предоставят услуги?
Абсолютно същото както по-горе.
Как би довършил изречението „Аз съм клиент ….“?
Аз съм клиент, който иска да ползва качествени продукти и услуги на справедливи цени.
Ти имаш много опит и всекидневен досег с книги. Смяташ ли, че общата култура има значение за това да си коректен клиент или доставчик на продукт или услуга?
Да. Културата, било обща или специализирана, е нещо много важно. Тя води до определени нагласи, регулира поведението и формира облика на един или друг човек. И когато този човек е доставчик на стоки или услуги или клиент (а най-често и двете), това оказва своето влияние.
Всъщност, какво можеш да очакваш от човек без култура? Не говоря само за общата култура, а за културата на живот по принцип.
В България в последните 10 години се нароиха много обучения за това как да продаваш, консултираш, управляваш и др. Обаче няма обучение или семинар за това как да бъдеш клиент, как да пазаруваш. Давам един пример най-малкото българския потребител не си пази гаранционната карта, когато купи нещо от магазина :). Според теб има ли нужда от развиване на уменията да сме клиенти и да пазаруваме?
Това е в интерес на всеки, но кога в България сме правили нещо в нашия собствен интерес? И колко са хората, които реално го правят? Звучи малко парадоксално, че правим неща противно на интересите си, но нима не е така? Мога да дам много примери за това.
Защо се получава така не се наемам да отговоря в момента, но със сигурност има нужда от това да сме по-информирани и образовани в сферата на пазаруването и собствените ни права, които няма кой друг да пази и защитава по-добре от нас самите.
Какво би направил, за да подпомогнеш свободния избор на стоки и услуги?
Когато нещо ми хареса, споделям го с моите близки – в семейството, с приятели и др. Не се срамувам да препоръчвам лично един или друг продукт, една или друга услуга. Моят кръг от познати пък със сигурност казва на други.
Така от уста на уста се носи информация за добрите доставчици на стоки и услуги – онези, които спазват обещанията си, сроковете си, близко са до клиента, когато той има нужда от нещо и доставят в рамките на обещаната цена.
Какво би посъветвал всеки потенциален потребител на стоки и услуги преди да направи покупка или да подпише Договор?
Да прочете договора. И да знае кристално ясно какво иска.
Какво би пожелал на читателите на Магистрала НЕТ?
Пожелавам им когато пазаруват да не правят самоцелни компромиси с качеството само и само за да спестят минимална сума, която иначе биха могли да си позволят. Според мен така ще се чувстват по-удовлетворени от изборите, които правят и качеството им на живот поне с малко ще се повиши.