Живот в или извън „Матрицата“, борбата е за твоя мозък, в твоето ежедневие, с твоето мълчаливо съгласие. Битакът за души, май е в нета и на улицата … може би и в съня ти

Живеем ли в симулация? Преди двадесет години Wachowskis избухна на световната сцена с „Матрицата“, тотален хит на научната фантастика, разделил публиката на такава преди „ Матрицата“ и след „Матрицата“. Вододелът на старата и новата филмова епоха се случи …

Филмът предложи „на тезгяха“ на хипнотизираното ни и силно манипулирано, „техно – модерно“ общество хипотеза: че нашия свят е фалшива реалност, работеща под контрола на супер компютър. Филмът също ни даде широта на смел поглед в бъдещето, където такава симулация е възможно да съществува. Тогава, нашия свят дали е симулация, сега? Май още се питаме … или?

За наше щастие, сегашния праг на технологиите (официално открити ни) не отговаря напълно на онези машини с изкуствен интелект (AI), които бяха представени във филма. Много е малка вероятността, този наш живот да е симулация, въпреки, че се използва твърде често думата „матрица“, като част от нещата, които се случват около нас. Ако приемем, че не сме използвани планово хуманоиди, контролирани от подобни на паяци (SMART машини с AI), то може би трябва да се радваме, че за 20 години прогресът все пак не космически. Така или иначе филмът е пълен с послания и притчи за опасността от развиващия се изкуствен интелект и технологии.

Виртуалната реалност – Virtual Reality (VR)

VR е много по-реалистична в тези дни, отколкото в края на 90-те години, благодарение на гигахерците на процесорите, повишаване на резолюциите на екраните и т.н. Днес можете да си купите слушалки, които ще се включат в компютъра или игралната ви конзола и ще ви потопят в 360-градусова „виртуалитетност“. Можете да се биете с дракони в пълна 3D симулация със Skyrim Vr, да излизате с анимационни герои от шоуто на Рик и Морти, или пък да изберете своя път и дори себе си в Fallout 4 VR.

В допълнение към VR, има и друга допълнена реалност, където виртуалния и реалния свят се смесват .Microsoft има Hololens, Google има Glass, а Magic Leap направи доста добри сполучливи опити. Милиони играчи излязоха на виртуалните улици в търсене на нереални чудовища, тръпка ни тресе, „тряс, трес“.

Чатботовете ни помагат да изберем, да се информираме, да купим …

С други думи, светът стана неусетно, по-различен с виртуалните добавки и „набухватели“, микснати в нашия улегнал / стар / предишен, аналогов свят. Точно както беше „подсказано“ в „Матрицата“.

Изкуствен интелект

Онова, което се чувстваше през 1999 година, във филма на Warner Bros, като дива спекулация, вероятно вече е много по-близо до истината, Колайдерът „ускорява частиците“. Не само, че ние имаме изкуствен интелект в нашите смартфони, но милиони хора по целия свят го поканиха „умното чудо“ в домовете си под формата на смарт-говорители, като на Apple HomePod или AmazonEcho. Вече цели домове са SMART и HARD 🙂

Възможно е да не сме под физическа заплаха от орди от интелигентни машини, но се отказваме, без много да му мислим, правото на личен живот, за да имаме например удобството на интелигентния говорител. И светът става все по-усъвършенстван, все повече TV, Net и „готини неща по поръчка“. Да … ето …. Иде ред на …

Комуникациите и масмедиите

В днешно време е интересно да се гледа филм като „Матрицата“, от 1999 година. И не може да не ни правят впечатление част от технологиите (вплетени в сюжета на филма) – стари компютърни монитори, „тъпи“ мобилни телефони, стационарни телефони, безнадеждно остарели – всъщност от там ставаше ескейпа … към спасението (от аналоговите телефони идеше свободата на духа)…Сега използваме ултрабуци, гледаме огромни и свръх, плоски и тънки, смарт телевизори, носим правоъгълни стъклени и сгъваеми супер телефони / таблети в джобовете си.

В „ Матрицата“, Нео и групата му от хакери на реалността, използваха мобилните телефони на Nokia, за да контактуват между „ реалния свят“ и симулацията. Но да повторим, те също се нуждаеха от кабелни (аналогови) телефони, за да се движат между реалностите, да не говорим и за масивните игли, поставяни в главите им. Във филма се загатна за зараждащата се световна мрежа, която мисли и има собствена аура.

Днес, повечето от нас имат смартфон, който ни позволява да се свържем с всеки по света в реално време, благодарение на сателитните и интернет технологии. Ние си взаимодействаме чрез глас и текст, независимо от устройството, на което се намираме, а фиксираната линия бързо се превърна в останка от миналото.

Дали дигиталното обаче не ни фиксна – в някаква гримаса, в лоното на маята както казват индийците?

Дали не се „чошнахме“ в някакъв разкош и консумеризъм, дали не „олекнахме“ по дух и душа … да имаше в „Matrix” някакво послание …

Мистър Смит раздуваше его до безкрайност, нули и единици бяха окупаторите на съзнанието ….

Масмедиите и техния „черен“ егрегор, фалшивите новини, хибридните войни – помитат психики, завладяват мозъци … ставаме подвластни.

Маркетингът и комуникациите на корпорациите са все по агресивни за „захват“ на нови територии.

5G мрежата чука на вратата, май ще и отворим, но тя май минава границите, май ще ни „изпържи“. И това всичкото за скорост, за данни, за имане … умора няма ли … Човечество, няма ли да отдъхнеш?

Дронове

Плуващите калмари като машини-чудовища във филма бяха култови, по начина, по който обсебваха … техните възможности за „творене на хаос“ … никой не би искал и днес, да бъде преследван от подобни вестители на смъртта и „вечният сън“.

В нашия собствен съвременен свят няма подобни „калмари“. Но имаме подвижни дронове за снимки, дронове за доставки на храна, летящи дронове за доставки на пратки от Аmazon, дори военни дронове за разузнаване, за военни действия. Като да се замислиш отново – в този смисъл, може би сме много по-близо до „ Матрицата“, от колкото осъзнаваме. Може би ние сме Матрицата, може би я прилагат на нас или ние се поддаваме сами и я храним със смисъл, енергия. Дано не сме на битака за психическа енергия или за време, дано не се подвеждаме да разменяме, „менкаме“ Божествените си искри за VR-и и AI-та …

Всичко е код

В края на филма Нео намираше силата, осъзнавайки, че всичко е код. И той можеше да го хакне, да го контролира и да види нещата в машинен език на ниско ниво. Това не е твърде далеч от сегашните екстрасензорни и ясновидски способности на нови, кибер и/или пък обратно, древни по учение шамани.

Дори нашите хладилници са умни. Всичко се контролира от компютър и кодът го захранва. Къде ще бъдем без нашите умни печки ? Или пък компютъра, регулиращ в дома ни топлината? Прахосмукачките дори чистят сами вече…

Къде ще бъдем, къде „търчим“, за какво бързаме … може би за свят като „Матрицата“ ?! .. Кога ще сме там .. или сега, или вече …? Сме ли …? Струваше ли си?

Малко вероятно е да бъдем преследвани скоро от роботи-убийци, психотронни оръжия или „свободни“ енергии, но научната фантастика винаги е имала силата на предсказанието – да се помни! Франкенщайн от романа на Мери Шели, изследва медицинските употреби на различни части от тялото много преди да се научим как да трансплантираме органи и удължим живота си. Един от доайените на научната фантастика – Робърт Хайнлайн, в кратката си история „Уолдо“, пише за „машинната ръка“, като поставя основите на роботиката. Днес, тези устройства се наричат woldos. В поредицата на Стар Трек, героите използват клетъчни телефони, а още по назад – в „Седморката на Блейк“ – бордовия компютър на кораба се управлява само с глас. Неща, които вече приемаме за дадености.

Докато филми, като „ Матрицата“, са убедили много хора, че може би не трябва да учим компютрите да мислят, изследователите са по-фокусирани върху създаването на интелигентни технологии, които да ни помагат в ежедневието, подобно на C3PO и R2-D2 от „Междузвездни войни“. Да, тъмната или светлата страна … червената или зелената сабя?

Киното се развива. Технологиите също. А хората стават свидетели на посетите в тях символи. „ Матрицата“ отвори една от вратите си, но така или иначе, никой не знае, дали това е правилната врата за човечеството. Предстои да се разбере…