Биодинамичната ферма работи, опирайки се на два принципа:
1. Принципът на диверсификацията на продукцията, като противоположност на „специализираното“ селско стопанство.
2. Принципът на децентрализацията. Основна и неразчленима единица е автономната ферма. Не съществува централизирано управление на отделните ферми. Всяко стопанство е една самостоятелна жива индивидуалност, която сама търси и избира собствен път.
Ако погледнем фермата отстрани, ще видим, че тя включва разнородни на пръв поглед части: гори, пасища, ниви с различни житни култури и зеленчуци, крави, овце, птици, пчели, отглеждат се билки за приготвяне на торове и препарати. Цялото стопанство, заедно с хората работещи в него, представлява жив организъм. Няма две еднакви ферми, както няма и две еднакви живи същества. „Едно напълно здраво стопанство, би трябвало само да произвежда всичко, което му е необходимо. Всички торове, билки или каквото и да е внесено отвън, трябва да се възприема като лекарство за една болна ферма.“ – това е идеалът, който Щайнер дава за биодинамичното стопанство. Изключително важно е човекът, който ръководи стопанството да умее да балансира разнородните дейности. За установяване на необходимата хармония, добре е да се работи с желание и любов. Не бива да се забравя, че растенията и животните чувстват отношението на хората към тях и реагират по съответен начин.
Почвено плодородие
Проблемът за повишаване плодородието на земята е занимавал не само фермерите, но и различни групи учени, но химиците били тези, които отбелязали значителен напредък. В тази връзка Юстус Ван Либих (1803-1873) е известен като „бащата на земеделската химия“. Той изучава растенията извън естествената им среда с цел да открие какви субстанции са необходими за тяхното развитие, като изследвал пепелното им съдържание, с цел да открие какви вещества те извличат от почвата и как ги абсорбират, правейки извода , че точно същите състав и количество трябва да бъдат върнати обратно в почвата, за да се поддържа почвеното плодородие. Познанията, натрупани по онова време се учат и днес в Селскостопанските университети и на тяхната основа се базира съвременото разбиране за торене с изкуствени торове, въпреки многото натрупани доказателства за пробойни в теорията на Ван Либих.
Обучение
В движение като биодинамичното, чиято отправна гледна точка не е материалистична, обучението по биодинамика е трудно да се вмести в Селскостопанските университети. И тъй като Биодинамиката е жив предмет, важно е да се провеждат дискусии по време на лекционните курсове, така както и практически занятия. Този въпрос е решен по различен начин в отделните страни. В Германия се провежда едногодишен теоретичен курс на обучение в стопанството близо до Франкфурт на Майн. Към Природонаучната секция в Гьотеанума, Дорнах, Швейцария се организират курсове за по няколко месеца всяка година. В Швеция се провежда двугодишен курс за фермери от скандинавските страни. От 6-7 години биодинамични курсове се провеждат и в Франция. От тази година в България отваря врати и първият колеж по биодинамично земеделие на балканите – www.mybiodynamics.eu