Недоразумението Софийско метро

В нашата страна недоразуменията са много и най-различни, като едно от големите такива е метрото в град София. Това чудо на техническия гений в комбинация с побългаряването на нещата е направо шедьовър.

Нека започнем от началото. С много хъс и знание японска фирма се зае да прави нещата. Слуховете за това, че типично по нашенски са се получавали определени ситуации може би имат основание, тъй като японци повече не стъпиха по този проект.

Нека разгледаме началното впечатление. А то е, че няма някакъв унифициран подход при различните метростанции. С невъоръжено око се виждат крайните станции в посока Обеля как са някак си по-евтинки и занемарени и като визия и разпределение и изпълнение. Най-дразнещото е че апаратите за проверка на билети и карти са различни по метростанциите. И разбира се остава неясно кой да го наречем „специалист“ ги е избрал за левичари. И то като се има предвид, че те са по-малко. Няма значение дали е било въпрос на комисионни и пари под масата, но неудобството е налице.

Най-типичният цирк бе с името на метростанцията на кръстовището при хотел Хемус. Тя в момента носи гордото име Европейски съюз!? А беше Св. Наум, дори бе инвестирано в табели и означения. Много по-добро име от сегашното. Разхищението на средства се вижда с невъоръжено око. Другото е въпрос на медицинско мнение.

Друг интересен факт е че тоалетни няма. Ще стискаме и това е! 🙂

По въпроса за нивото на шум, то е ужасяващо и с невъоржено око се вижда, че не се спазват никакви норми и стандарти. Например когато идва мотриса от Дървеница и спира на стадион Васил Левски се вдига просто шум от който и умрелите възкръсват.

Метрото в София е всичко друго, но не и безопасно.

Още при първия дъжд след откриването на прословутата метростанция НДК тя се наводни, само след няколко дни започнаха и плочки да падат, чупят и отлепят. Да не говорим колко ходене пеша е необходимо и неудобна за ползване е самата метростанция.

На метростанция Сердика при преходния тунел можете да видите как са снаждани болтове. Да не говорим и как дълго време течеше вода и едната камера заедно с електрическата инсталация бе непрекъснато мокра. Умопомрачителното изпълнение и разпределение на преходния тунел и коридори просто са без коментар. Каквато и дума да употребим няма да е достатъчна, за да опише техническия гений.

Непрекъснато има някакъв проблем с ескалаторите (на които станции ги има, защото не са навсякъде) и все са в ремонт и не работят.

Няколко пъти при мъгла се вижда, че вентилация няма. Щяхме да се издушим. В тези моменти няма никакви инструкции, никакви насоки. Нито от полицаи, нито от служители на метрото. Хората просто се щураха и се чудеха какво става.

Дълго време на метростанция Сердика нямаше релефни плочки за контур за незрящи. А имаше лента с боя, която както е типично за нас и пътната маркировка често се изтриваше. Сигурно е била удобна и ясно различима за незрящите хора?! 🙂

Неграмотността по отношение на чужди езици беше вече публично доказана. Тя продължава и до днес. Масово няма инструкции на чужд език, контрольорите не говорят често добре и грамотно български та за чужд език какво остава. Изключително агресивни и отказват да се обосноват на какво основание проверяват при положение, че има камери, апарати за чекиране и прочие… Това си е чист тормоз. Да не споменаваме, че дейността им незаконна. Има доста материали в Интернет по въпроса и то аргументирано. Който желае може да се поинтересува.