Пробуждане

Няма да ви разказвам нещо, което да не знаете или да не ви е известно. Само ще ви припомня някои факти, които в зависимост от ъгъла на разглеждане имат и други тълкуване.

В тези трудни за България времена наличието и съществуването на особен вид „партиоти“ не е съвсем необичайна, предвид вечния девиз „И я мое да не съм добре, ама и Нане требе да е зле“.

Не трябва да се забравят „журналистите-партиоти“ от чийто скверни уста излизат само зловония и отрова, като „бълват змии и гущери“, мразейки всички и всичко и които неуморно хвърлят кал и помия в лицето на България. Същите, които дават „мило и драго“ да се видят по телевизията и да публикуват пошлите си никому ненужни писания, удавени във вулгарен, уличен език и годни само за боклука. Точно тези „патриоти“ имат нахалството и безочието все още да тъпчат по българската земя и да ядат български хляб от ръката, в която най-безсрамно плюят. Те сипят „огън и жупел“ по инакомислещите, защото замръзналите им души и сърца като арктически лед и хроничният им „нарцисизъм“ не им позволяват да виждат „по-далече от носа си“. Но смятат себе си за „герои“ наред с псевдо интелектуалците и фалшивото им „гражданско общество“.

В никакъв случай не бива да бъдат пренебрегнати онези „народни избранници“, кито случайно са попаднали в парламента и не знаят за какво са там. Тъй като не са наясно какво да правят в несвойствена за тях среда, най-безобидното е да дремят между страниците на отворените си вестници като някои свои колеги от 43-то Народно събрание. Тихо! Да не се събудят, защото от стрес съвсем ще се объркат къде са. Съществува известно неудобство с хъркането, но за 4 години ще се отработи и ще се превърне в нежно „котешко мъркане“. Освен това такива депутати са застрашени и от здравословни проблеми. Поради дългото и безмислено седене в пленарната зала могат да хванат мазоли, а мързелът им е „жива болест“. Как тогава ще служат на любимия си народ и как ще покажат голямата си любов към него, която „блика от ушите им“ и се оттича незнайно къде … предвид реалната опасност за дравето им, на такъв особен вид „народни избранници“ трябва да се начисляват бонуси към високите им заплати. Защото, за да ги получават е необходимо да стоят „геройски“ на своя пост. Е, това е! „Елементарно, Уотсън!“

На България не и трябват подобни „доброжелатели“, „тунеядци“, „хрантутници“, „пиявици и „паразити“, които са се настанили удобно и трайно на държавната „ясла“, държейки се здраво, за да не изпаднат от нея.

И въпреки всичко, все още тлее изкрица Надежда, че ще настъпи онзи момент, когато силни дъждове ще отмият от лицето на България всички псевдо патриоти. Буйната вода ще ги отнесе веднъж завинаги и никой никога няма да си спомни за тях. Ще останат само истинските патриоти, които милеят за Отечството си в добри и лоши дни, смятани за наивни глупаци и луди от празноглавците.

Хората със смели сърца започвайки едно почти непосилно начинание, добре знаят, че ще срещнат много „подводни“ камъни, случайни и умишлено поставени пречки, често по всякакъв начин ще бъдат нарочно спъвани, за да не могат да успеят и да довършат започнатото. Колкото и да са подготвени за такива трудни моменти, ще са им необходими много кураж, сила и енергия, за да се изправят стоически срещу бурните ветрове, които не за пръв път духат в междувремието.

Нека да свалим шапки пред тихия героизъм, смелост и всеотдайност на всички българи, които се трудят неуморно и влагат неимоверни усилия за оцеляването на Народ и Родина, за да я има и пребъде България!