Преди 31 години стъпих по Пътя на Познанието и станах Търсач на Знание. През този период практикувах различни бойни изкуства и успоредно с това поглъщах всяка книга, която ми попадаше. Израстнах от това да се радвам на хватки и техники до това да разбера, че има и друга страна освен физическата реалност.
С времето осъзнах колко много не зная и, че имам изключително много работа върху себе си, за да давам акъл на другите или да предоставям непоискана помощ. И затова помагам и давам насоки вече само ако някой поиска. Така поне ще съм сигурен, че поисканата помощ е в съответствие с неговия жизнен план.
Затова винаги са ме забавлявали и гледам с умиление как масата гурута (гарантирано има такива, които могат да те научат, но не и тези от плакатите и рекламите) обясняват как и какво ще ви научат в различните им семинари за Х пари. 🙂 Които често не са малко като суми. 🙂
Повече можете да видите в материала Защо спрях с личностното развитие. Но в този материал акцентът ми е друг.
Тъй като съм преминал обучения в различни лечителски практики – Рейки, Пранично лечение, Су Джок терапия, Медитация Усмивка, Туист терапия, Техника за Емоционална свобода (ТЕС), Възстановяване на връзката, Квантова Синхронизация, Техниките и терапиите на Рене Мей … Минах и през неизбежната криза на лечителя – Да се помогне на Целия свят, цялата Вселена и всичко живо дето щъка във Всемира :).
От практическият ми опит в помагане на хората от лечение до това да им се даде път на развитие за самите тях излязоха много интересни неща. Генералният извод обаче е че човек не желае да си помогне сам, иска някой друг да дойде вместо него и да го излекува. Но той не иска да направи усилия. При това независимо колко е болен или в затруднено положение. Човек просто не желае да направи промяна по отношение на здравето си или качеството на живот, работата и др.
Много хора през годините са ме молили за помощ и насока и на много съм помагал, но единици са тези, които наистина са правили на практика това, което съм им препоръчал. И разбира, се те имат съответните резултати.
Ще ви разкажа интересен случай в моето семейство.
По времето на тази случка практикувах Айкидо и успоредно с това Кендо, Иайдо и практики на Кастанеда.
Баба ми по майчина линия бе силно емоционален човек със силно развито чувство за справедливост. И обикновено преживяваше несправедливостите бурно и с много емоция.
Един следобед тя повдигна темата, че съм като огледално кълбо и нищо не ме закача от ежедневието, а пък тя как хаби нерви. Обясни, че не можело така и аз трябвало да се променя.
Интересното бе, че тя не поиска да се научи как се прави, а аз да се променя и да вляза на нейното ниво на съзнание и да стана като нея.
Предложих и практики, които да и помогнат, тя категорично отказа с мотива, че това са глупости.
И разбира се продължи да се връзва на Живота :). Което разбира се един ден доведе и до предвидим резултат.
Е аз си останах с глупостите и започнах да хабя по-малко енергия и емоция, а при нея и най-малкото, което не и влизаше в модела на живота я докарваше до силни емоционални реакции.
Озаглавих материалът по този начин, защото в последно време осъзнах, че дори и да искам да помогна няма как да стане без човек да го пожелае и да даде Вътрешно Позволение в себе си. Независимо как изглежда външно, дали моли за помощ или не. Защото Свободната воля се зачита, независимо до какъв изход ще се доведат нещата.
И така осъзнах (умишлено не казвам разбрах), че ако един охлюв се придвижва през улицата и мине кола и го смаже или пък има потенциалната възможност за това и вие го видите какво ще направите?
Може би веднага ще решите, че ако го преместите ще му помогнете, дали?
Кои сте вие да решавате да промените пътя на охлюва и да му попречите да изпълни плана заложен за него като същество?
Сигурни ли сте, че няма да сбъркате?
Имате ли необходимата мъдрост, за да го направите?
Дали това е най-доброто за него?
През моето развитие осъзнах, че нищо случайно няма. Независимо кой каква причина има – Бог, Съдба, Карма, Зодии, Хюман дизайн и какво ли още не. Независимо какво ни сполетява в чудото наречено Жизнен Път!
Именно това осъзнаване ми даде Познанието, че не съм достатъчно мъдър, за да преместя охлюва! 🙂