Българинът има много хубави качества, които го отличават от хората по света. Има и много отрицателни такива като всяко едно нещо. 🙂 Обаче едно от най-ярките му качества е това да пита, когато трябва и когато не трябва.
Например, често може да видите опашка от чакащи пред лекарски кабинет и хора, които идват от някъде и винаги са за малко. Те искат да влязат и само да попитат. Когато им се направи забележка често се учудват и се възмущават от това, че някой се оплаква.
Често на информация, която е представена по очевиден начин българчетата имат куп въпроси. В тази ценна рецепта за шипове на дядо Владо са посочени нещата как се правят. Но, вечно има въпроси по нея. Като най-разбиващия е дали само вечер се прави процедурата. 🙂 Или пък какво е количеството на съставките. Или пък откъде се купува газ за осветление. Като често творческият подем е толкова голям, че се получават въпроси, които дори човек с 4 висши образования не може да предвиди. 🙂
Ситуацията с въпросите щеше да е комична ако не е трагична. Това е резултат от липсата на достатъчно внимание, когато трябва да се чете. И се пропускат важни подробности. Това се наблюдава и при преглед и подписване на всякакви документи.
Друг интересен момент е когато има информация за дадено събитие във Фейсбук и започнат въпроси върху неща, които са посочени от организаторите.
Та като цяло е типично за българина първо да мисли за въпросите. Но не и да помисли и да осмисли и разбере даденото съдържание или проблематика. По-лесно е първо да се пита. Ако някой му реши проблема. Защо да полага усилия?! 🙂 Когато на такъв човек му се обърне внимание започва да се възмущава.
А най-разпространеното е във Фейсбук да се задават въпроси на които може да се отговори за 2 мин. Гугъл. 🙂 Както се казва като ме питат и аз ако не знам ще направя същото. А именно да погледна в търсачката.
Друг любим въпрос при споделяне на тази книга във Фейсбук е откъде може да се намери. Често отговарям има я по кината или млекарниците. 🙂 Какво да се отговори. В книжарницата може би. 🙂
Веселбата е пълна! 😉
Да, изключително неприятна черта, която е типична за българина. Дори и да има много обяснения, инструкции и / или документация българина пак ще намери за какво да пита.
Забелязал съм, че като се говори не се слуша и не се вниква и после все има някакви въпроси. Това е типично за обучения и специализирани инструктажи в индустрията.
Няма оправия и това е!