Напоследък, накъдето и да се обърнете чувате все едно и също – Няма хора за работа; Не можем да намерим човек… Това вече е тенденция във почти всяка област в България. За тази ситуация има принос и болестта Фул Стак.
Преди да предложа някои, може би революционни идеи нека поразсъждаваме защо се стигна до тази ситуация.
Много е важно преди да си зададем въпроса как и къде да търсим хора за работа, така че да намерим подходящ служител да имаме предвид народопсихологията на българина.
Българите като служители
- Българинът знае всичко и е компетентен по всеки въпрос.
- По всяка тема българина винаги има мнение. И то без значение дали има компетентност или не. Винаги иска да го демонстрира. Учудва се и се ядосва ако не се позволи демонстрация на вижданията си.
- Българите винаги са прави и рядко си признават грешката. Още по-малко пък да приемат последствията от това.
- По време на работа българите винаги крадат работодателя си дали с работно време, дали с ноу хау, информация, файлове или друго е без значение. Почти 90% го правят. Известен е примера години наред с гласуване с чужди карти в българския парламент.
- Българите не могат да работят в екип. И колкото и да се опитват не се получава.
- Завистта е типична черта на българина, която е осмивана не в едно литературно произведение.
- Българите като граждани и служители не обичат да спазват законите и правилата. Видно е на всички равнища в държавата.
- Българинът не признава авторитет и йерархия. Не уважава колегите си и особено шефовете си.
Това са няколко черти, които имат пряка връзка с намирането на качествени кадри за работа в български условия.
Какво да се направи, за да може да се откриват хора, които са готови да си изпълняват задълженията, така че работата да върви?
Чужденците
Нов момент, който се появява е да се наемат хора от Западна и Източна Европа. Като разбира се търсенето е към по-качествени и евтини кадри. Напоследък се засили търсенето на украинци, бесарабски българи и българи от Македонска България. Така че не е лошо да се помисли за внос на служители.
Работодателя
Българският работодател е интересен вид. Той винаги е на мнение, че плаща твърде много на служителя. И че служителят винаги може да свърши още повече.
Често работодателят иска да се съвместят дейности за няколко длъжности при това с 100% ефективност и качество.
Българският работодател не обича да оценява служителя за постижения като му дава финансов стимул. Дали вдигане на заплата или еднократен бонус.
Да намерим хора за работа
Ето някои идеи по темата:
- Промяна в мисленето на работодателя в няколко насоки. Да започне да цени служителите си и да го показва. Да плаща адекватни заплати. Да не очаква един да върши работа за петима.
- Може да се помисли за наемане на чужденци.
- Подобряване на управленските умения, така че да се намали текучеството. И да се вдигне интереса към фирмата или организацията, така че хората сами да искат да са част от нея.
- Работодателят да не забравя, че хората си говорят и това може да е в негов ущърб или обратно в положителен авторитет.
- При създаване на обява за работа да не забравя, че търси конкретен специалист, не един човек за всичките.
При развитие на всеки работодател в мисленето и организацията на работата ще се намират все по-лесно хора за работа. При това за подходящите длъжности.
Вече, много трудно се намират свястни хора за работа. Всички гледат първо парите, а не какво ще свършат и с какво качество.
Странно е как хората смятат, че увеличението на заплатата е нещо, което е даденост. За него човек трябва да се потруди! Или да придобие нови умения или знания, които успешно да приложи в работата си!
Явно, след като на човек му нараства опита – е логично и да му расте заплатата. Инак придобитата рутина се прилага извън работата, пак логично.
Разни други фактори като инфлация също имат значение, но дори не са нужни в контекста.