Ако прочетете Стоян Михайловски, Марко Семов и още много автори ще видите особеностите на българската народопсихология и нейните нюанси. Разбира се има и положителни черти, няколко! 😉
Настоящият материал няма за цел да разяснява дали нещо в българина е положително или не. Дали е хубаво или лошо. А просто ще обърнем внимание на една черта на съвременния българин, която се засилва все повече и повече.
Такава марка сме и такъв модел
Българчетата имат своите хубави черти като народност. Но, те са такива, каквито са.
Въпросът е, че много се говори в България за развитие – бизнес развитие, личностно развитие и каквото още там се сетите развитие. Там е проблемът. Само се говори и нищо. Малцина са тези, които са се опитали да направят нещо и дори са имали определени постижения.
Така че, каквито са си българчетата си остават такива.
Що е то Мнение?
Обикновено, мнението представлява позиция, гледна точка или разсъждение, което се поддържа от даден човек. Често, това е субективна позиция, която не е задължително да е подкрепена с факти или пък съответната квалификация. В много случаи се изявява чисто субективно с голяма доза интерпретация и емоция (положителна или отрицателна).
Има една хубава мисъл, която не се сещам кой точно я е казал или написал. А именно:
Мнението е като задника. Всеки го има.
Перефразирано от Шерлок Холмс
Преди време
Преди много време в България хората се съобразяваха, когато изказват мнение при определени, да ги наречем принципи:
- Дали сега точно е подходящият момент.
- Дали е възпитано.
- Дали имаме съответната квалификация, знания и умения.
- Нужно ли е въобще нашето мнение. Някой, изобщо питал ли ни е.
Това бяха един вид ценности на които бях възпитаван като малък аз и всички други подрастващи.
Сегашно време
В наши дни нещата са направо стихийно бедствие. Всеки българин смята, че има право на мнение без значение дали е компетентен по темата или не.
Най-страшното е, че заявява, че има право на мнение без значение за какво става дума. 🙂
В моментът, когато се окаже, че не може да си защити мнението или тезата, изявлението и там каквото още го наречете се започва с агресивни реакции и лепване на етикета хейтър. Това са новите поколения-хейт. Тези хора искат да има към тях толерантно отношение, да ги изслушат и да вземат предвид тяхното мнение. И то без да се интересуват дали е подходящо. Обаче, когато им се поиска те да приемат становището на другата страна това се игнорира. При това отново с агресивно отношение и често придружено с подигравки. А ако става дума за социални мрежи, директно те блокират. Също така не дават по никой начин да се обосновеш или защитиш. 🙂
Аз имам право на мнение!
Често заявявано твърдение „Аз имам право на мнение!“.
Ами не, нямаш право. Ако си некомпетентен по дадена тема или област нямаш право на мнение, ама никакво, ще кажа аз. Когато си никой в дадена област или нямаш представа от определено знание нямаш право на мнение. Точно затова направих колажа на настоящия материал, за да може да се разбере, че се изказва мнение от г-н/г-жа Никой. Само безпочвено мнение.
Образование и квалификация
Имам една моя мисъл, която бих желал да ви напиша:
Настана време, когато общата ми култура се равнява на основното, средното и висше образование на маса народ.
Теодор Колев
По отношение на образованието се наблюдава обща тенденция на западане в цяла Европа. България не прави изключение. Като се погледне от правописа и правоговора, та чак до общата култура.
Обща култура
Когато става дума за допълнителни интереси и обща култура българчетата все по-малко се интересуват от това да научат нещо допълнително. И по този начин да обогатят знанията и да разширят светогледа си.
Българчетата изискват без да са склонни да дават. Безапелационно! Императивно! Тук, сега и веднага! Само те са прави, само те имат право!